#BetterCorporateImmunity с Ираван Хира: Силата на бизнеса е в неговите активни служители

Здравейте, г-н Хира! Удоволствие е да се срещнем!

Здравейте! Благодаря за поканата. Радвам се да бъда част от този разговор – от години работим успешно.

Кои бяха водещите ценности за Hewlett Packard Enterprise operated by Selectium по време на промените през 2020 г.?

Ценностите са много важни, особено в условия на криза и извънредна обстановка, защото именно тогава човек се обръща към тях. Те са тези, които му помагат да продължи напред, да намери смисъл и да търси сила и вдъхновение. За щастие, ценностите, които ние ползваме са се доказали през последните 80 години от създаването на компанията. Ние имаме 10-15 ценности, които са т.нар. „правила на гаража“ при създаването на компанията. Но аз мога да кажа, че фокусирахме вниманието си основно върху три от тях. На първо място, това е иновативността, т.е. разчупване на статуквото. Така че, много важно е в ситуация на криза нещата да се правят различно, а това е прекрасна възможност.

Второто нещо е т.нар. Team Playеr – да бъдем екип на играчи и тази пандемия го показва. Колкото и да се опитваме да бъдеме индивидуалисти, без значение като държава, като бизнес, вижда се, че именно заедно можем да се преборим. Така че, това е втората ни ценност.

И третата, разбира се, това е running to the fire или action, т.е. да се предприемат действия, защото много често имаме идеи, цели, имаме екип, но все го отлагаме поради някаква причина – гласа на разума или някакъв друг глас, който ни спира. Това са трите неща, които ни помогнаха през тази предизвикателна 2020-а.

Как екипът посрещна предизвикателствата на годината?

Ако трябва да съм честен, много трудно успяхме да асимилираме. Едва ли е изненада – за нас март месец беше шок. Не точно прибирането вкъщи, защото работата от вкъщи за нашата компания и за нашия сектор е нещо нормално, но начинът, по който трябваше да ограничим всякакви социални контакти, начинът, по който работехме и общувахме до края на март, се оказаха тотално различни. Разбира се, от гледна точка на бизнеса това повлия много. Защото знаете, взаимоотношенията, фирмената култура не се изграждат по време на срещите или по време на call-ове, а се изгражда между срещите и конферентните разговори. В един момент най-актуалния и важен въпрос бе как да изградим тази фирмена култура вътре в екипа и с нашите партньори и клиенти. Това беше най-голямото предизвикателство, с което се сблъскахме в годината.

През последните две десетилетия имате пряк поглед върху IT сектора в България. Наложи ли се тази индустрия да направи скок в дигитализацията през последните месеци?

Очевидно да. Приятната новина, която се видя, е че даже и за нас, хората в IT индустрията, положителната изненада беше колко сме готови да направим цифровата трансформация. Много дълго се говореше как няма да има електронно образование, електронни магазини. В България сме много далече, хората ще искат да си отидат в банката, ще искат да си напазаруват, да си пипнат стоката, да я пробват и да я видят. И накрая се видя, че буквално за няколко дни, да не говоря за един уикенд, училищата успяха да превключат на онлайн образование. Нещо, което беше немислимо. Ние сме участвали на много дискусии и са казвали „няма как да стане“. Даже да може технологично, учителите, родителите ще са против, децата - против. Но тази пандемия за нас се оказа като машина на времето, тя просто ни изстреля много напред. Това е нещото, от което ние бяхме много приятно изненадани.

Оказа се, че има много резерви, които нито бизнесът, нито държавната администрация бяха използвали. Не само с училищата, в момента се говори за електронно здравеопазване. Да, има много изисквания и проблеми, свързани със законодателната система, но вижте частния сектор. Голяма част от бизнеса влезе онлайн, голяма част от бизнеса стартира собствени онлайн магазини. И по този начин те, вместо да загубят, спечелиха. Аз имам приятели, които преминаха в онлайн пространството и казаха: „Открихме нови клиенти там, където не сме ги и търсили.“ Така че това, което ние видяхме и се оказа не само за нашата IT индустрия, показа, че когато човек променя, когато човек разчупва статуквото, той оцелява. За нас формулата за оцеляване не само в кризисна ситуация е да действаш и да правиш различни неща. Обикновено хората, когато дойде криза, казват: „Чакайте да се скрия, да се потопя“, но в конкретния случай това би било пагубно. Виждаме бизнесите, които затвориха и казаха: „Нека да отмине“, оказа се че идва втора вълна. Може би ще има трета вълна, четвърта вълна. Едва ли ще успеят да издържат на всички тези вълни. Бизнесът, който каза: „Дай да пробвам нещо ново, не знам къде ще ме заведе, е бизнесът, който помогна. И за радост IT индустрията е иновативната индустрия, но мога да ви кажа, че не всички IT компании имат такова виждане. На тези, които нямат, съответно им предстои – в момента са в много трудна ситуация.

Кои са световните тенденции, които заслужават внимание?

Много се радвам, че България вече не е част от изолацията, а напротив. Нещата, които виждаме в световен мащаб, наблюдаваме и в България. Даже понякога ги виждаме първо тук, а чак после в световен мащаб.

Може би една от тенденциите, за които говорихме е дигитализацията, цифровизацията. И аз присъствах вече на много форуми на различни бизнеси. И, да, всеки бизнес се опитва да се адаптира по свой начин към новите условия, но общото при всички бизнеси е цифровизацията, за която се говори, защото това ново нормално вече е днешното нормално. И цифровизацията ще ни доближи много по-близо между нас служителите, по-близо до нашите клиенти и партньори, защото технологиите са на лице.

Пример за това е днешното интервю. Може би в старото нормално щяхме да го правим във Вашия красив и хубав офис или пък вие да ни гостувате с камера. А ние в момента го провеждаме – всеки си е вкъщи, така че както Вие сте ми на гости, така и аз съм на гости. Това е първата тенденция, която може би е много належаща.

Втората тенденция, която ние виждаме е, че бизнесът, ако преди се е опитвал да централизира своето производство, може би в тази ситуация видя, че това може да бъде предимство, но може да бъде и голяма заплаха. Голяма част от производството на нашата компания е в далечния Изток и в един момент в рамките на няколко месеца бяхме изпаднали буквално в ступор, защото там всичко спря да работи покрай изолацията, така че в някакъв момент ние бяхме силно зависими от този централизиран подход. Това, което наблюдаваме в момента е, че бизнесите, особено глобалните компании, мислят как да диверсифицират производството в различни точки. Това е една добра възможност за България, за всички конкурентни икономики, които са в растящ модел, в който наистина могат да вземат от производството, от различни дейности, които в момента се извършват в Китай и в далечния Изток, защото бизнесът осъзна, че колкото и да е хубаво да се концентрира всичко на едно място, това носи голям риск - има single point of failure. Така че това е, което виждаме в момента е близо до регионализация. Дава се възможност за по-малките региони, за по-малките държави да бъдат много по-конкурентни.

И не на последно място, това, което се вижда, е че човекът прави разликата – хората са в основата. Да, ние говорим за изкуствен интелект, за machine learning, за автоматизация, за роботизация, което е много важно, но се вижда, че човекът е този, който е душа на всичките тези промени. Работата със служители, работата с хора, този контакт е нещо, което е изключително важно, защото хора взимат инициативата, те генерират тези нови идеи, защото компютърът може да копира най-хубавото и да го направи още по-хубаво, но той копира. Създаването на нови идеи, нови продукти, нови процеси е творчески процес, а креативността я има само човекът. Така че наистина другата тенденция, която виждаме от бизнес гледна точка е, че бизнесът наистина търси начини как да стимулира своите служители да бъдат по-активни, защото това е нашата сила.

Събудиха ли се мениджърите по отношение на забравените инструменти в комуникацията?

Това, което забелязахме е много интересно – в условия на дистанционна работа, тогава, когато не сме заедно в офиса, много ясно се открои разликата на работещите, на служителите, които са отдадени на работата, и тези, които, знаете, във всяка една фирма има някакъв малък процент, които в общи линии се скриват и някак потъват. Това, което забелязахме в момента много отчетливо е, че именно служителите, които са проактивни, които са дейни, които работят – това са хората, които излязоха на първа линия. И ако между тях има мениджъри, съответно се откроиха мениджърите. Не е задължително да е висок по ранг или този мениджър, който даваше и който е давал идеи как да се случат новите неща, в един момент прожекторите, ако мога така да кажа, бяха насочени към тях и съответно те имаха своя шанс, както от страна на executive management-a, така и от страна на служителите.

Тоест, това, което забелязахме, йерархията, без значение дали си мениджър или служител, дали си executive или senior мениджър, йерархията в този онлайн свят някак изгуби, ако мога така да кажа, своето присъствие, а излязоха точно силните качества на хората. Мениджърите, разбира се, не стават случайно мениджъри. Това са служители, които дълги години са проявявали инициатива, които са били много привързани към компанията, към клиентите. Това са хора, които в крайна сметка биват забелязани от компанията и биват поощрявани, така че е съвсем нормално голяма част от мениджърите да успеят да се възползват и именно това бяха двигателите. Разбира се, не изключвам и служителите, които ние открихме – открихме инициативни служители, които в предишна ситуация трудно бихме забелязали. Сега е моментът да им дадем повече отговорност, защото наистина разчитаме на тях.

Кой е ключовият елемент в поддържането на връзка с екипа в онлайн среда?

Ключовият момент е личният елемент. И много често, особено в онлайн разговори, личният елемент като че ли изчезна. Когато се видим в офиса, отиваме на кафе, питаме „Как си?“, „Гледа ли мача?“ или „Как е жената, как са децата, как е бабата?“. А когато си онлайн, в общи линии, когато сме се наредили на среща, изчезва този личен елемент.

Видя се, че именно това е най-важното. Така че човешкия фактор, мениджърите и хората, които подходиха по човешки в комуникацията, са тези, които най-лесно общуваха, успяха да предадат своите идеи и съответно да вземат обратна връзка какво се случва на пазара или какво се случва във фирмата. Да бъдем хора, без значение от позицията ни, това е най-важното в тази онлайн комуникация. Забелязвам това както по отношение на служителите и на нашите партньори, така и по отношение на доставчици и клиенти. Дай Боже, след като се върнем обратно в офисите да можем да надградим нашите взаимоотношения точно с този personal touch, този личен елемент, който влагаме в момента в разговорите ни.

Как една компания може да участва в създаването на продуктивен home office?

Още в края на месец март, независимо, че голяма част от нашите служители работят по този начин, ние излязохме с Наръчник какво означава home office. Разбира се, ние го осъвременихме с реалната картина, за да не бъде твърде теоретичен. Това, което мога да кажа е, че ние не трябва да променяме навиците си. На първо време, ако сме свикнали да ставаме в определен час за работа, независимо, че сме home office и имаме 30 минути допълнително време, защото не трябва да пътуваме до офиса, хубаво е да станем в същия час. По същия начин да се облечем за работа с нормалните си дрехи, може би с костюм или с риза, по пантофи – не е нужно да слагаме обувки, разбира се.

Другото, което е много важно е да се отдели пространство вкъщи. Знаем, че това е трудно да се реализира, защото апартаментите ни са малки. Обикновено работим в трапезарията, там вечеряме, там се събираме със семейството, там правим и call-овете. И е хубаво, ако имаме възможност, да си вземем едно малко бюрце, което да бъде встрани. Пак да бъде в същата трапезария, но да си знаем, че това ни е работното място. Това е място за лаптопа, за телефона, зарядното и книгите и нещата които сме си взели от офиса. Но това да бъде работното място, макар и да бъде малко ъгълче. И по този начин ние ще можем да разделим служебното от личното, защото големият проблем произтече от объркването на хората – кое е служебно и кое е лично. Дали в момента е на семеен обяд или е на call с негови колеги от чужбина или някъде другаде. Много е важно home office-ът да бъде организиран както в пространството, така и в ума ни. Когато го направим това нещо, тогава животът ще продължава нормално – в противен случай става една голяма каша в главите ни.