#BetterCorporateImmunity със Стоян Попов: диалогът е ключов за отношенията в организациите

Здравейте, Стоян! Ще пoгледнем за момент към изминалата година, а след това ще отправим поглед към бъдещето. Какво ни научи 2020г. за 2021 г.?

2020-та със сигурност ни научи да ценим това, което имаме и бих казал да не приемаме нищо от това, което притежаваме, за даденост. Това беше една година на предизвикателства и бих казал, че наистина оценихме това, което имаме. Станахме може би по-съпричастни, по-толерантни и със сигурност по-гъвкави. Научихме се също така да имаме кризисен план, а това е може би най-важното.

Появиха ли се нови ценности в приоритетите на Sport Vision през изминала година?

Да, абсолютно. Бих казал, че кризата не създава характер у хората и не изгражда ценностите, но със сигурност ги показва наяве. През изминалите години способността да се адаптираме към променящата се среда е едно от най-първичните качества на човека и на организациите в днешно време. Скоростта на промяната, способността да посрещаме променящата се среда – това като че ли са най-важните ценности. Бих казал, също така оценихме капитала на хората. Оценихме хората като ресурс за една организация, за нейното дългосрочно съществуване, а също така оценихме малко повече тяхното присъствие.

Кои бяха наложителните промени по отношение на среда, екип и комуникация?

Като организация, която не само продава, но бих казал, защитава една благородна кауза, а именно това да разпространяваме здравословния начин на живот чрез спорта, оценихме какво е свободата. Много голяма част от продуктите, брандовете, които ние предлагаме на нашите потребители, носят най-много и може би носят най-голяма добавена стойност, когато парковете, градинките, спортните зали са открити и хората могат да се забавляват с любимите си занимания. Като организация, която най-вече присъства в търговските центрове, бих казал, че ние бяхме едни от най-потърпевшите и като такива потърсихме съкращаване на своите разходи именно в тази сфера, която най-много касае засегнатите търговски обекти.

Същевременно, бих казал, че се опитахме да балансираме между това най-необходимите ресурси на компанията да не затихнат, да не загаснат – именно това да продължаваме да служим на нашите служители, да запазим техните работни места. Като същевременно се опитваме да потърсим тяхното разбиране, гъвкавост, съпричастност в трудния момент, през който преминава компанията. Така че, ние като организация, бих казал, че най-вече насочихме усилията си в това да водим открит диалог с партньорите. Съвсем откровен диалог за това какви отстъпки и какви компромиси са склонни да направят и двете страни.

Именно тук допълваме една от ценностите, за които говорихме – може би не само адаптивност, но и толерантност и откровен диалог с партьорите. Защото това не е една естествена среда на пазарна конкурентност. Това е една ситуация, в която и двете страни трябва да отстъпят – тук няма win-win, a двете страни наистина трябва да бъдат склонни на компромис. Това е най-вече подходът, който ние предприехме като компания, особено в първите дни на затваряне.

Даваме си сметка, че мотивацията е първата и основна движеща сила в един екип. Как се „укрепва“ мотивацията в Sport Vision?

В условията на криза мотивацията на хората наистина е тест, както Вие казахте. Изпитанията са много, не само в професионален, но и в личен план за всички наши служители и за всеки един от нас. В такива моменти едно от най-важните качества на мениджмънта е да протича комуникация, да не спира да общува със своите служители и да оправдава очакванията. Това създава повече сигурност, а в такива моменти, знаете, всеки се притеснява за бъдещето. Колкото и да е мрачен тунелът, в който се намира една организация и разбира се, много бизнеси като нашия в такъв момент.

Ролята на мениджмънта в този тунел е да показва светлината, която се вижда някъде там в далечината.

Това може би е разликата между позитивизъм и негативизъм. Няма как да бъдем позитивни в ситуацията. Обстоятелствата са такива, каквито са – те са негативни. Можем да бъдем оптимисти и да показваме яркостта на светлината в дъното на тунела. Така че в тези най-трудни моменти ние се стараехме да комуникираме периодично с нашите екипи в администрацията и в широката търговска мрежа. Да очертаваме плана на компанията, да напомняме за това какво предстои. Да ангажираме всички със случващото се. От друга страна, бих отбелязал като друг мотивационен фактор, възможността именно в такива моменти всеки един да покаже характер. Ако привидно ролята на всеки един в търговската мрежа и в администрацията изглежда така сякаш спира да съществува или спира да изпълнява текущата дейност такава, каквато я познаваме, то всъщност това дава възможност на другите възможности всеки помогне, както счита за добре. И бих казал това и да сплоти екипа в такъв кризисен момент.

Събудиха ли се мениджърите по отношение на забравени инструменти в комуникацията?

Определено лично аз това, което почувствах като мениджър, е това колко ми липсва физическия контакт, пряката връзка с хората. Мисля, че всички станахме една идея по-добре в това да отгатваме езика на тялото без да го виждаме пряко. Сами знаете също и чрез Вашия опит – научихме се как да използваме видео връзката, конферентния разговор като нещо стандартно в ежедневната комуникация в хората. Именно там бих казал, порасна способността на мениджмънта да слуша, да чува по-добре своите служители. Оценихме наистина качествената комуникация и открития диалог. Събудихме у тях отдавна забравени ценности като това да се питаме как се чувстваме, с каква нагласа ставаме сутрин за работа. Станахме една идея по-човечни в този кризисен момент.

Изгубената комуникация, как се приспособяваме към непрекия контакт.

Така е, научихме се да задаваме повече въпроси. Работата влезе в къщите на всеки един от нас и може би научихме повече за личната ситуация на всеки един в личен план, което помага да ги познаваме по-добре в работен. Бих казал, че има положителни аспекти от сегашната ситуация.

Активният живот е в същността на Вашата компания. Как да останем активни в границите на дома и да съхраним баланса?

Ще започна с това, че е важно да запазим спортния дух. Спортът има много измерения. Под спортен дух, разбира се, имаме предвид тази жилавост, способност да бъдем конкурентни в трудна ситуация, да не се отказваме и да имаме хъс да се борим. От друга страна, спортът такъв, какъвто го познаваме, е може би най-доброто лекарство срещу стреса. Всъщност, стресът ни заобикаля страшно много в ежедневието, в конвенционалното такова, а още повече сега в кризисна ситуация, стресът е бих казал в пъти повече. По-важно от всякога е да спортуваме, макар и да е трудно, макар и залите да са затворени, парковете да са ограничени и струпването на хора да е невъзможно. Няколко минути на ден спорт определят успеха на деня. Аз лично се старая да балансирам ежедневието си, когато съм вкъщи с няколко часа спорт на ден – сутрин или вечер. Тогава оценихме и фактът, че спортът, инструкторите и залите, които промотират спорта, успяха много бързо да се адаптират към текущата ситуация.

Много от нашите партньори бързо успяха да се адаптират, да приложат видео уроци, да не спират да комуникират със своите членове. И разбира се, да успеят да помогнат и на нас, като техен доставчик на спортна екипировка, да продължим да даваме добавена стойност на нашите потребители. Тук е моментът да отбележа, че макар и нашите търговски обекти в техния широк смисъл да бъдат затворени, това даде ход на нашия онлайн магазин. За пръв път, както ние, така и наши конкуренти и партньори, оценихме този канал на дистрибуция. Разбрахме до голяма степен колко голям е потенциалът, а и колко ние все още имаме да работим върху това той да бъде един по-добър канал за комуникация. Не само за търговска дейност, но и за връзка с нашите потребители. И разбира се да оценим факта, че той е една способност да осигурим продължителност на търговската дейност и продължителност в осигуряването на работни места в нашите служители.

В тази връзка много от нашите конкуренти и партньори разбраха колко голяма загуба е в днешно време да нямаш добро присъствие в онлайн бизнеса. И мисля, че много от компаниите бяха заварени неподготвени в тази кризисна ситуация. Разбира се, развиха и умения и качества бързо да се адаптират и да скъсят някои срокове, които може би са били много по-дълги в техните стратегически планове за развитие особено в посока онлайн.

Кои са продуктите, които Вашите клиенти най-много купуват и които са най-полезни за тях в тези времена?

Промениха се определено някои от поведенията на нашите потребители. Ще споделя с Вас и предполагам няма да Ви изненадам, че отбелязахме много голям ръст при продажбите на фитнес уреди за домашни условия – пътеки за бягане, велоаргометри, пътеки за йога, дъмбели. Освен и стоките, които потребителите закупуват за комфорт вкъщи – меки и удобни анцузи, плътни суитшъри с качулка. Всичко онова, което добавя една идея повече комфорт в домашни условия, а може би разнообразява ежедневието – нещо по-цветно, което носи приятни емоции, от любимите брандове. Това са промените, които виждаме на пръв поглед. Мога да кажа, че в условията на криза и хоумофис много от нашите потребители преоткриха нови спортове, поради факта, че вероятно техните любими спортове са били ограничени от административните мерки. В крайна сметка това даде ход и възможност да преоткрият нови страсти в спорта. Това са най-вече промените, които ние наблюдаваме.

Коя е новата Добавена стойност за служителите? Знаем, че повече от всякога имаме нужда от Благодаря, от зачитане под една или друга форма...

Смятам, че като цяло пазарът на труда претърпя големи промени. Много хора загубиха своята работа или им се наложи да потърсят работа в други направления. Някои може би откриха себе си. Всички минаха през труден период. Може би преди криза в някаква степен е имало дисбаланс в отношенията работодатели – служители, дали сме били свидетели на пазар на работодателя или в даден момент пазар на служители.

Аз мисля, че във времето на предходния период видяхме един баланс. В някаква степен тези сили се балансираха. А ако преди водещи параметри в мотивацията на някои хора в някаква степен са били възнаграждението, прекият резултат от финализирани сделки, похвала от работодателя, в този етап на ситуацията, която виждаме, всъщност нашите служители започват да оценяват факта, че са преодоляли успешно един много труден период. А преминаването през криза е един богат опит не само на ниво мениджмънт, а и на ниво специалист.

Всеки един от нашите служители откри нови качества и мисля в преодоляването на този труден период се породи една нова връзка с нашите служители. Искрено се надявам да сме спечелили тяхното доверие като добър, лоялен работодател на пазара, на когото може да се разчита не само в успешни периоди, но и в трудни периоди и това дългосрочно да скрепи екипа. В заключение и по-конкретен план, за да отговоря на Вашия въпрос – именно екипната работа е това, което според мен дава добавена стойност за служителите и тяхната дългосрочна сигурност на работното място.

Върху какво е насочено вниманието Ви в първите месеци на 2021-a?

С подобна година като 2020-а зад гърба си мисля, че както аз, така и моите колеги мениджъри със сигурност се готвим за една година, която не знам дали ще бъде по-успешна, но ще бъде много по-различна от това, което познаваме като бизнес среда. Нашият живот се промени както в личен, така и в професионален план. Като организация най-вече се готвим за една турболентна година, в която се надявам да припознаем много успехи. А същевременно сме с идеята, че кризата не е приключила и в такъв смисъл сме в процес на изготвяне на кризисен план. В контекста на Sport Vision това по-скоро касае нашето присъствие на пазара, онлайн търговията като наложил се процес и като канал на дистрибуция.

Наред с това, разбира се, няма да изчезне и класическата търговия чрез физическите магазини. Това, което научихме е, че със сигурност присъствието няма как да бъде само в търговските центрове. Мисля, че именно в балансирането на портфолиото на рисковете се крие успехът не само в тази година, която ни предстои, но вероятно и в следващите няколко, когато средата се нормализира и придобие една нова нормалност, ако можем да го наречем по този начин.